Най-ранните селища в областта принадлежат на тракийските племена на Нипсей и Скиримиян. През 7 в. пр.н.е. тук се установяват гръцки колонизатори и наричат града на техния бог Аполон, Аполония. В чест на Аполон е издигната 13-метрова бронзова статуя на божеството от скулптор на име Каламис. Аполония се развива главно като търговски център за търговия с мед, восък, зърно, вино, зехтин, маслини, платове, накити и грънчарски произведения. Аполония често става причина за икономически и политически конфликти, а от време на време и на войни с Дорийските жители на Месемврия (днешен Несебър). Аполония бива включена в територията на Македонската държава по времето на Александър Велики. Тя често става обект на нашествия на номадите, които обаче биват отблъснати. Градьт пада под римска власт през 1 в. пр.н.е., след като е силно разрушен от армията на Марк Лукул. Последният изпраща прочутата статуя на Аполон в Рим като символ на неговата победа. И все пак римляните бързо възстановяват разрушенията, построяват и нови храмове. Още през 6 в. пр. н. е. Аполония сече собствени монети. За високото ниво на културно развитие на града от това време свидетелстват предмети, намерени в неговия некропол - керамични съдове, вази изработени от египетско стъкло, сребърни и златни украшения. Възходът на града е толкова голям, че Созопол успява да основе собствена колония, Анхиало (днешно Поморие). Римското владичество осигурява три века мир, преди следващото нашествие на варварски племена. Едва през 5 в. градът влиза в територията на Византия. По време на царуването на Хан Крум той е в границите на България и като всички останали морски градове често преминава ту към България, ту към Византия. Той бива силно разрушен в средата на 14 в. по време на атака на флота на Генуа. По късно е завладян и продаден на римляните от рицарите на Амадеус от Савой. След продължителна обсада градьт пада под турско владичество през 1453 г. От тогава там се строят само дървени къщи. Най-старите от тях още могат да се видят в старата част на града. От малко рибарско селище по време на освобождението, Созопол постепенно става най-големия рибарски център на Българското черноморско крайбрежие, който също така развива и туристическа дейност. Прочутият Царски плаж се намира на северната част на града. Римският залив се е сгушил между скалите на юг от града, а още по на юг от града са плажът и к-г „Каваците” и к-г „Смокиня”. Плажът „Харманите” е непосредственно до южната част на града, наречена „Новият Град”. През 1993 г. тук бе открит древен некрополис, разкопките на който все още продьлжават.